Терминът Варвари“ се отнася до жителите на крайбрежните райони на Северна

Терминът „ Варвари “ се отнася до жителите на крайбрежните региони на Северна Африка. А по времето на Римската и Гръцката империя хората, които приказват разнообразни езици, са смятани за варвари – тогава определението за вандал е било член на общественост или племе, който не принадлежи към една от огромните цивилизации (гръцка, римска, християнска).

През 7 век арабите вкарват новата си вяра, исляма, и арабския език в Северна Африка. Те също употребяват думата „ бербер “ (арабският вид на варварин), с цел да назовават онези, които не са от тяхната просвета. Думата „ турк “ постоянно се употребява за изложение на етническата принадлежност на тези пирати, само че това е неправилно название, тъй като те не са от Турция. По време на набезите на берберите обаче малко западняци правят разлика сред османски турчин, бербер и арабин.

Терминът „ варвари “ става по-популярен, когато арабските нашественици превземат разнообразни територии на Северна Африка през 7 век. Следователно европейските картографи назовават тази област Варварския бряг или Варвария. С времето тя стартира да се отличава от ден на ден от останалия арабски свят от началото до края на Османската епоха. Османците разчитат на жителите в тази област за дипломация и нападения откакто губят надзор над Средиземноморието: Битката при Лепанто през 1571 година, основна борба в Средиземноморието, е една от най-големите морски сражения за това време. В него вземат участие Свещената лига (Испания, Франция и Италия) и османците. След борбата, която приключва с европейска победа, османският надзор над Средиземноморието стартира да понижава.

В резултат османските територии по крайбрежието на Варвария стават васални страни. Тези страни преди този момент разчитат на османците за морска мощност, само че заради намаляващата власт на османците в този момент би трябвало да наемат корсари или пирати.

Въпросните корсари са пирати в очите на Европа, само че частници търговци в очите на локалните африканци. Държавите по крайбрежието – съвременните Мароко, Алжир, Тунис и Либия – имат водачи, които финансират набезите на корсарите, а пристанищата, от които зависят най-вече, са Алжир, Триполи и Тунис.

Сарацин, картина на Жан-Леон Жером

Пиратите освен обикалят за плячка в морето, само че и за бели християнски плебеи. Преди това жителите на Магреб (друго име за Северна Африка) са наричани „ маврите “ или „ сарацините “. Тези ислямски мавритански нашественици превземат християнска Испания и я ръководят от 711 до 1492 година

На 2 януари 1492 година маврите са дефинитивно изгонени от Испания след продължителни борби от Реконкистата. Следователно доста от маврите се връщат в Северна Африка и продължавaт с морското пиратство и подчиняване. Първоначално, през 15 век, пиратите варвари продават плебеи посредством османски сюзеренитет (сюзерен е наедрял средновековен владетел). Те са употребявани за полова и трудова работа. Привлекателните дами и дребни деца са подлагани на насилствена проституция, а мъжете – на труд. Пазарите на плебеи обгръщат целия Близкия изток.

Сервантес 

Дори известният Мигел де Сервантес е хванат от корсарите и отведен в Алжир, където е плебей в продължение на 5 години, до момента в който богатото му семейство не го изплаща. Такъв е казусът и с други бели плебеи. Средствата за откуп нормално се събират от богати или междинни класове или локални църковни групи.

Така търговията с роби носи огромна облага, защото европейците би трябвало да изплатят хората си от робството. Тези пирати нахлуват в села в Испания, Франция, Италия, Англия, а от време на време даже и в Скандинавия. Пиратите доближават своя връх през 19 век.

Смята се, че сред 1530 и 1780 година 1,520 000 европейци са били поробени. За съпоставяне обаче европейците поробват 12 милиона африканци. Необходими са доста борби, преди Европа и Америка да си възстановят изцяло контрола над Средиземноморието.

Варварските войни са поредност от войни, водени сред османските корсари и новосформираните Съединени американски щати. През 80-те години на 18 век пиратите от Варвария рутинно атакуват американски търговски кораби, завладяват плячка и държат пленници. Същото десетилетие, заради края на Американската гражданска война, Конгресът разпуска Континенталния флот и продава оживелите кораби. Което оставя Америка без флот.

В резултат на това през 1786 година държавното управление на Съединените щати плаща на страните по крайбрежието на Северна Африка, с цел да оставят американските търговци на мира. На 20 март 1794 година президентът Джордж Вашингтон желае основаването на Военноморски сили и в резултат на това Конгресът прави непрекъснат флот с 6 тежки фрегати, с цел да спрат офанзивите и залавянето на американци.

През 1801 година нововстъпилият президент Томас Джеферсън отхвърля да заплати такса „ успокоение “. Последвалите атаки се трансформират последователно във финансова тежест за Съединените щати и на 13 май 1801 година морският флот е изпратен във водите край крайбрежията на Варвария. С помощта на Швеция и Кралство Сицилия той атакува Триполи и в отговор Триполи афишира война на Съединени американски щати. Крайбрежната война е известна още като Триполитанската война или Първата берберска война.